Сумрак.
Събуждам се от хилядите неизвестни в главата ми.
Пътуваме без крайна дестинация.
Объркани сме, не я знаем.
Цел нямаме, и чувства, може би.
Въпреки че се намираме при всяка среща, не си признаваме, че
сме изгубени.
Докосваме се.
И си палим същностите.
Значение смисъл няма.
Отхапваме си болките.
Дъвчем ги.
И ги преглъщаме.
Понякога се давим.
И не си признаваме.
Колко много си причиняваме.
И колко много се нуждаем.
От всичко това.
Съмна се.
