обичам да обичам

обичам да обичам

само теб

сутрин на изгрев
и на залез слънце пак
и през останалото време
когато не сме заедно
или всъщност сме
докато чакаме 
да стане вечер
и да си зашием кожите
и после да ги късаме
и да ни боли
но все пак това ни прави
аз и ти

наистина 
обичам да обичам 
само теб

и никой друг
и ставам прашна
защото
ще е някой ден

summer memories

губя се и се намирам в
спомени от лятото
където ти не беше

въпреки че
тогава

и липсваше
и късаше
и раняваше
и лекуваше
и болеше
и плачеше
и се смееше

вътре в мен

но въпреки това
тогава

аз реших да бъда
щастлива 
там
на брега на морето
гледайки
чайки
и гларуси
и влюбени
и самотни

....

и в тези спомени от лятото
сега разбирам, че

намерих надежда
намерих смисъл
намерих тръпка

....

която не е свързана с теб
защото се оказа, че ти не беше

главният герой
на моята морска приказка

.....

и знаеш ли защо
защото само морето
умее да лекува раните
по един единствен начин
като слага 
колкото се може
повече
сол
в тях

просто е

бяга ми се
с ветровете
накъде далеч
просто е
сега е мой ред 
да ме
няма

Достатъчно!

когато не умееш да

ми даваш

ДОСТАТЪЧНО

не очаквай
че бих могла да ти подаря нещо повече от

"ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ"

и ако обичаш
не се връщай

......

разкаянията ми действат... убийствено

......ДОСАДНИ!

Why am I still waiting?

Една песен
в която
се чете
повече
отколкото
мога
да обясня
не по принцип
а точно
тази сутрин

само с теб….

бленувам да гледам залезите с теб
само с теб….

където ще съм аз
както обичам да съм
където ще си ти
какъвто обичам да си
където ще сме НИЕ...
каквито никога не сме били
дори и в най-смелите мечти
далеч от погледи и нрави
които никога не биха ни разбрали
където всичко е така вълшебно и прекрасно
че да вярваш в

това е някакси опасно

където има само залези
и вино
и ти
и аз
и ние
и звездите
....


бленувам да гледам залезите с теб
само с теб….

И не искам да спирам да го правя

За да има пристигане
Трябва да има заминаване
За да има долитене
Трябва да има отлитане
За да има акостиране
Трябва да има отплаване
За да те изгубя
Първо трябва да те намеря
И трябва ли
Да те обичам първо
За да те намразя
И можеш ли да липсваш
След като не си бил
И мога ли да се нуждая от теб
Без да знам защо
И за да не те искам повече
Трябва ли да съм те искала много преди това
А аз {не мога да спра да} те искам….

{{{И не искам да спирам да го правя}}}

Wake me up when summer 2014 begins!

Свивам се в пашкул.
Правя си мечти.
И чакам…
Следващото лято…
Да ми донесе всичко това,
На което не успях да се (пре)наситя сега.
Wake me up when summer 2014 begins!

С вкус на лимон

Аз съм бонбон
С вкус на лимон
Сдъвчи ме
Или ме изплюй
Да видя страхлив ли си
Или си смел
Заслужаваш ли си
Или не
Нека разбера на колко кисело можеш да издържиш
Нека видя колко дълго можеш да гърчиш муцуна
И желаеш ли да го изплюеш този бонбон
И ще го изтърпиш ли в устата си
Или ще го глътнеш цял преди да си го опитал
Но да знаеш няма да се отървеш от вкуса му

Защото ти ме направи такава
Да бъда
Кисел бонбон
С вкус на лимон

Трудно е!

Търся те
И те намирам
Само и единствено
В редовете, на които пиша за теб
А реалността безмилостна е
Защото там те няма

И знам, че ще сме заедно
Може би в друг живот
С други тела
Но душите ще са същите
И тогава ще съм цяла
Повече от всякога
И жива повече от живота
И красива повече от красотата
И влюбена повече
От това, което
Любовта може да даде

И да чакам 
Уча се
Но трудно е

Искам...

Искам да си допирът на кожата ми
Искам да си лигавото в устните ми
Искам да си топлината във вените ми
И искрите в погледа ми
Както и червенината зад ухото ми
И рошавото в косите ми
И бримката на чорапа ми
И черното на дантелите ми

Затова 
Ако някога четеш точно тези редове

Искам да знаеш, 
Че е важно да бъдем с теб
Някъде далеч
И там
Под звездите обречени
И съблечени
Нека сме повече от страстни
Само аз и ти