че започнах
да те забравям
толкова те обичам
...
че спрях
да те искам
толкова те обичам
...
че не разбрах
коя съм
толкова те обичам
...
че не запомних
и къде съм
...
по дяволите
толкова те обичам
...
че започнах
да сънувам бъдещите ти любовници
и след време разбирам, че те са
в настоящето ти
...
изумително, нали
...
но това е просто защото
толкова те обичам...
...
и докато те стоят тук в настоящето
аз оставам там в миналото
където съм като забравен спомен,
но въпреки това не и незапомнен
...
и все така внезапно ме връхлита мисълта за
твоето настояще и моето настояще -
едно и също време, две посоки и гордост
която няма да прости и на двама ни
...
не искам вече
да поглеждам назад
но това не ми пречи
да те пазя надълбоко
където никой никога не ще те види
и не ще те оскверни
или най-малкото - унищожи
защото разбери
докато ти се показваш с новите си кукли
аз просто се наслаждавам тихо отстрани
и пия поредна чаша вино
заради това, че притежавам най-голямата
власт на света и тя е, че преди още
да ги срещнеш
аз съм ги избрала в съня си
наздраве!
