Кога?

А дали някога

ще обичам така,
както искам 
да обичам
...

уморих се
...

да съм толкова
замръзнала

на тези, за които плаках... някога преди

и ей така, изведнъж...

отваряш вратата на мрака
и намираш на прага 
пред себе си всички
за които плака
толкова много:
- 10-годишната отрова в кръвта ти
- 6-годишната тръпка в стомаха ти
- 2-годишната доза слънце в лицето ти

и ей така, изведнъж...

се чудиш
от ада ли
от рая ли 
пристигнаха
и защо 
се нуждаят
от теб 
повече
от въздуха 
в дробете си
сега
когато вече 
нямаш сълзи
за тях
за усмивки
да не
говорим 

и ей така, изведнъж...

питаш се 
само на ум
дали някога
някой от тях
се е интересувал
от какво се 
нуждаеш ти 
...
едва ли
едва ли
едва ли


и ей така, изведнъж...

усещаш
че дойде
време да
разберат
че единственото
което ти
е останало 
е желанието 
да бягаш 
колкото
се може
по-далеч
от тях
и да
...
обичаш
обичаш
обичаш
...
някой друг
който не е
толкова фалшив
колкото са те
всеки път
когато 
протягат ръце
да те прегръщат
....