... беше ли... или не беше...

Липсваш... Като че ли беше... Всъщност беше ли... Или не беше... 
Кой да знае?... Аз ли?...  Не... Ти знаеш... 
Ти нахлу в моя объркан свят... Завзе го... И изчезна... И знам, че не искаше...
А аз пък съвсем не знаех какво... Но след това... Разбрах... Какво означаваха... Всичките усмивки... Всичките въздишки... Всичките погледи... И всяко едно докосване... Тайно... И мигновено... Усещах... Как светът не се върти... Или се върти... За теб ли... Или...
Кой да знае?... Аз ли?... Не... Ти знаеш...
А сега очите си питам наплакаха ли се... Сърцето си питам изпразни ли се... Спомените си питам бледнеят ли... И ще се срещнем ли отново... Ще спре ли времето... Както когато тогава... Преди... (Липсваш)... Та тогава... Времето беше наше... Упс... Грешка... Мигът... 
А сега... Празнота... Крещяща... И ужасна... И липса...
Кой да знае?... Аз ли?... Не... Ти знаеш...
Или не знаеш... 

(със закъснение)

Когато мълчанието ми е толкова крещящо

Когато любовта ми е толкова скрита

Когато има на кого да я дам

А я давам на друг…

Когато съм толкова изгубена

Тогава внезапно бях намерена

Когато ми показа коя съм

Тогава си тръгна

Изгубих те…

Заради неизказаните думи

Заради скритото желание

Заради всичките усмивки

Които останаха в ума ми

Заради ината

Заради невярата

Заради изгубените надежди

Заради празните мечти

Заради многото липси

Заради предателствата

И най-вече

Заради това, че сме толкова

ЕДНАКВИ

…

А по Коледа стават чудеса

Да!

Но не за всички…