Копирано от нета. По-точно не мога да го кажа. Авторът е неизвестен за мен.
"Не му се сърдех, че не ме искаше. Нито пък му бях ядосана или каквото и да е било. Гледах на него като на удавник. Ако дръзнех да му се гневя щеше да бъде сякаш да се разгневиш на някого, че не може да плува, че го е страх да влезе във водата. Глупаво е да очакваш гмуркане в дълбините от някого, който е свикнал да гази във вода до коленете. Защото всеки може да е плувец в плитчините. Но не му се сърдех най-вече, защото се познавах. Аз бях океан с бурни вълни, които се забелязват от брега. Вълни, които са предизвикателство дори за опитни сърфисти. Не му се сърдех. Съчувствах му. Горкия, никога нямаше да се научи да плува в дълбокото."
Пиша си мислите и се надявам някой да ме редактира съвсем скоро иначе ще си изгубя ума между редовете точка
26 ноември 2015 г.
5 октомври 2015 г.
Безбог...
Ти си...
Любимото ми име...
И единственото време на
моето безвремие...
Ти си...
Всичките правописни грешки на моето пътуване към себе си...
Ти си...
Моят най-висок връх и камъчето, което ме препъва, за да го изкача...
....
Помни... Завинаги...
Обичам те...
Защото никой не може да отнеме това...
Любимото ми име...
И единственото време на
моето безвремие...
Ти си...
Всичките правописни грешки на моето пътуване към себе си...
Ти си...
Моят най-висок връх и камъчето, което ме препъва, за да го изкача...
....
Помни... Завинаги...
Обичам те...
Защото никой не може да отнеме това...
18 септември 2015 г.
По-лошо... от любовта
Опитах се да те напиша.
Но тебе думите не те изричат.
Ти се чувстваш надълбоко.
И създаваш ветрове...
Но тебе думите не те изричат.
Ти се чувстваш надълбоко.
И създаваш ветрове...
9 юли 2015 г.
13 юни 2015 г.
I'm still learning
Уча се...
Да съм излишна.
И желана.
Да давам.
И да ми вземат.
Да забравям стари грешки.
И да правя нови.
Да не спирам да мечтая.
И да се разочаровам от това.
Но най-вече се уча да си тръгвам преди да си тръгнат от мен.
Защото както са казали "големите момичета не плачат".
А бих дала всичко да съм малко момиче и да се разплача.
...
Да съм излишна.
И желана.
Да давам.
И да ми вземат.
Да забравям стари грешки.
И да правя нови.
Да не спирам да мечтая.
И да се разочаровам от това.
Но най-вече се уча да си тръгвам преди да си тръгнат от мен.
Защото както са казали "големите момичета не плачат".
А бих дала всичко да съм малко момиче и да се разплача.
...
10 май 2015 г.
'всяка сълза - грях е'
Цикля си на последната песен, с която ме поздрави снощи.
В превод се пее "Не проливай сълзи за мен". Е, няма, обещавам!?
Колко жалко.
Още по-жалко е, че ми се пуши!
Ама ми се пуши като след среща с теб...
Замислям се за много неща - за своята слабост, за своята наивност, за детската усмивка, с която те поздравявам, за леденото достойнство, с което си тръгвам винаги, за това, че телефонът ми е в ръката всяка секунда, за това, че на глупавите ти съобщения, отговарям още по-глупаво.
Спомням си и целувките, онези последните, за които съм сигурна, че няма да се повторят.
Но и да се повторят, за мен няма да са същите.
Чакам!
Ако знаех какво, щях да съм спокойна, а аз не съм.
Само знам, че ако ако сега вплетеш пръсти в моите, както правеше всеки път, няма да дръпна ръката си така, както правех всеки път.
В превод се пее "Не проливай сълзи за мен". Е, няма, обещавам!?
Колко жалко.
Още по-жалко е, че ми се пуши!
Ама ми се пуши като след среща с теб...
Замислям се за много неща - за своята слабост, за своята наивност, за детската усмивка, с която те поздравявам, за леденото достойнство, с което си тръгвам винаги, за това, че телефонът ми е в ръката всяка секунда, за това, че на глупавите ти съобщения, отговарям още по-глупаво.
Спомням си и целувките, онези последните, за които съм сигурна, че няма да се повторят.
Но и да се повторят, за мен няма да са същите.
Чакам!
Ако знаех какво, щях да съм спокойна, а аз не съм.
Само знам, че ако ако сега вплетеш пръсти в моите, както правеше всеки път, няма да дръпна ръката си така, както правех всеки път.
8 май 2015 г.
18 април 2015 г.
9 април 2015 г.
let him go
Винаги
съм
(била)
ЖАДНА
за любов
и ГЛАДНА
за страст
И това е единствената власт
която не ме контролира
а ме кара да губя контрол
Затова
всеки
който
не ме превръща в любов
и страст
му пожелавам
приятно пътуване
...
защото няма по-лошо
от това
първа да си тръгна
аз
1 април 2015 г.
Вдъхновена с кавички
Талант е, че след всяко парче, разпиляно от собственото ти сърце
продължаваш да разпръскваш и малкото останало
Още повече
Отново и отново
Безмилостно
Без задължения към
Онзи, заради когото 'играеш'
поредната безсмислена игра
Без правила
И без финал
Само защото
се чувстваш
вдъхновена
....
И не от него (твоят "съотборник")
А заради собствената си жестокост, изпитваща към себе си
Всеки път, когато силата нахлува в теб, неутихваща и подканяща те
да повярваш отново
в това, което е обречено да бъде
НЕВЪЗМОЖНО
продължаваш да разпръскваш и малкото останало
Още повече
Отново и отново
Безмилостно
Без задължения към
Онзи, заради когото 'играеш'
поредната безсмислена игра
Без правила
И без финал
Само защото
се чувстваш
вдъхновена
....
И не от него (твоят "съотборник")
А заради собствената си жестокост, изпитваща към себе си
Всеки път, когато силата нахлува в теб, неутихваща и подканяща те
да повярваш отново
в това, което е обречено да бъде
НЕВЪЗМОЖНО
Абонамент за:
Коментари (Atom)









