В превод се пее "Не проливай сълзи за мен". Е, няма, обещавам!?
Колко жалко.
Още по-жалко е, че ми се пуши!
Ама ми се пуши като след среща с теб...
Замислям се за много неща - за своята слабост, за своята наивност, за детската усмивка, с която те поздравявам, за леденото достойнство, с което си тръгвам винаги, за това, че телефонът ми е в ръката всяка секунда, за това, че на глупавите ти съобщения, отговарям още по-глупаво.
Спомням си и целувките, онези последните, за които съм сигурна, че няма да се повторят.
Но и да се повторят, за мен няма да са същите.
Чакам!
Ако знаех какво, щях да съм спокойна, а аз не съм.
Само знам, че ако ако сега вплетеш пръсти в моите, както правеше всеки път, няма да дръпна ръката си така, както правех всеки път.
