след всичките изплакани сълзи, изпушените цигари, и изпитите чаши с вино .... те пускам да си ходиш там откъдето си дошъл защото осъзнах, че не съм жена, "която може да е сама" затова ти пожелавам да се чувстваш така един ден заради мен: "Ако има Ад, аз ще отида там, защото се оказах един от тези, които
осъзнават това, което имат и това, което са имали... едва тогава, когато
го изгубят. Където и да си, дай ми знак, че всичко може да започне пак,
а аз ще разбера, където и да съм..."
Няма да бъдеш този, който ще запомня с това да ми разтреперваш краката. Ти ще бъдеш причината, която не им позволи да го направят. И знаеш ли защо? Защото те винаги бяха готови да тръгнат след теб. Но ти никога не им даде куража да го направят. Знам, че сме до тук. Там, където спряхме. И там, от където никога не започнахме.
Там. На онзи паркинг в 00:00 ч. през нощта. Там. Където остана сърцето ми. Там. Където дъвчеше палеца си. Там. Където питаше с кои обици съм. Там. Където оставих себе си.
Интересно, нали? Дори звучи налудничаво. Да не го определя като 'шантаво'. Там бях тази, която съм. Там няма време. Там бяхме единствено аз и ти. Единствени ли сме? Да! И знаеш ли защо, защото го почувствах в първия момент, в който те видях. И знам, че заради това никога няма да ме оставиш. Никога. Защото винаги ще ме търсиш в някоя забравена, но любима сръбска песен. Ще ме виждаш в лицето, което обожаваш и гледаш почти всяка вечер в 22:30 ч. (ние си знаем кое е то). Ще се питаш дали още живея в Борово, но въпреки това никога няма да забравиш точния адрес, на който съм те очаквала толкова много пъти. Ще помниш първата ни целувка - как ти налетях целувайки те. Ще помниш, че обичам да танцувам салса, да се виждам възможно най-често с родителите си, вкусът на устните ми, след чаша червено вино, да съм облечена с 2 клина, когато е студено, че искам да отида в Белград... Ще помниш... Но. Никога не ще признаеш колко ме обичаш. Финалът на тези мисли разбъркани ще завърши така, както и не съм предполагала. С хълцане. А за хълцането знам от дете, че означава, че някой мисли за теб. Е, аз нямам такива амбиции. Аз искам да ме чувстваш. И да те боли. Много да те боли. Достатъчно ми е.
