между залезът и изгревът

Сумрак.

Събуждам се от хилядите неизвестни в главата ми.

Пътуваме без крайна дестинация.

Объркани сме, не я знаем.

Цел нямаме, и чувства, може би.

Въпреки че се намираме при всяка среща, не си признаваме, че сме изгубени.

Докосваме се.

И си палим същностите.

Значение смисъл няма.

Отхапваме си болките.

Дъвчем ги.

И ги преглъщаме.

Понякога се давим.

И не си признаваме.

Колко много си причиняваме.

И колко много се нуждаем.

От всичко това.

Съмна се.

търся си баланса

понякога съм сива
между падането и летенето
...
търся си баланса







love the way way

закъсня

винаги се връщаш
но този път е късно
друго време е
друга съм и аз
с друг съм

като кажеш 'да' все едно е 'не'

Едва ли мога да обясня заглавието на тази публикация. Тя е между мен и него. В момент, който е само между мен и него. Защото бях (на) себе си и бях с щастлива с него. И получих от него всичко, което ти не ми даде. Върна се като бумеранг. На мен.
Вниманието.

Отношението.
Обичта.
Закрилата.
...

А теб те няма.
Защото никога не си бил.
И няма да бъдеш.
Освен там, където
не заслужаваш.
...

А сърцето знае, не пита, и боли.

другите

изпращаш ме в обятията на...
другите
докосват ме ръцете на...
другите
изпиват ме устните на...
другите

усещам

сърцата
вените
пулсът на...
другите


а всичко твое
липсва винаги
като загубената
обувка на Пепеляшка

и винаги
остава
надеждата
че един ден
ще я намеря

мираж ли е
или заблуда

продължавам да те изживявам

попадам на името ти

всекидневно, денонощно
...
стрели 
в съзнанието се забиват
но не умирам
съживявам се
...
продължавам 
да
те
изживявам
...
винаги си там някъде
образувайки
вълните,
които се разбиват 
в скалите на егото ми
...
оставят ме
на пух и прах
...
пяната потъва в маската
на безразличието
и отеква в ударите на сърцето
...
А колко още може да издържи то?

Трябва ли да дам всяка част от мен, или за теб е все едно?! Трябва ли до там пак да стигаме, или за теб е все едно?! Скрити между нас,стените се рушат... 

Е, и

- Какво даде на този, който тЕ обичаше?
- Нищо.
...
- Какво даде на този, който тИ обичаше?
- Всичко.

...
Е, и?!

чувства

не остана
...

място
за рани
...

по
сърцето
душата
кожата
... 

сетивата 
умират
и се
съживяват
за миг
любов
 ...

и
никога не е
късно
да си причиним
още
...

рани
върху 
раните
...

познаваме се
ще мине
и това
...

ще оцелеем
...

но няма 
да сме 
същите
 

Уроци

Уроците са научени
Когато
Не
Се
Повтарят
Грешките

......
Обещавам ти, февруари, ще си науча този път!

dilemma

 Изплъзвам се...

От теб
Или
От мен

Новата година и старата аз

1-и януари.
Докато дузина мъже ми честят, не знам и аз (за) какво, и в обръщенията си към мен употребяват притежателни местоимения, не разбират ли всъщност колко не съм тяхна и колко всъщност съм твоя дори и в новата година. 
Притежаваш (ме) дори и да не го искаш.