другите

изпращаш ме в обятията на...
другите
докосват ме ръцете на...
другите
изпиват ме устните на...
другите

усещам

сърцата
вените
пулсът на...
другите


а всичко твое
липсва винаги
като загубената
обувка на Пепеляшка

и винаги
остава
надеждата
че един ден
ще я намеря

мираж ли е
или заблуда

продължавам да те изживявам

попадам на името ти

всекидневно, денонощно
...
стрели 
в съзнанието се забиват
но не умирам
съживявам се
...
продължавам 
да
те
изживявам
...
винаги си там някъде
образувайки
вълните,
които се разбиват 
в скалите на егото ми
...
оставят ме
на пух и прах
...
пяната потъва в маската
на безразличието
и отеква в ударите на сърцето
...
А колко още може да издържи то?

Трябва ли да дам всяка част от мен, или за теб е все едно?! Трябва ли до там пак да стигаме, или за теб е все едно?! Скрити между нас,стените се рушат...