Седейки на кръстопът между миналото, настоящето и бъдещето се чудя къде загубих копнежа на сърцето си? Дали не го забравих някъде между многото усмивки, които бяха за теб?! Или всичко ще се окаже поредната илюзия. Само в едно съм сигурна. И това са миговете, в които си връщам тези трепети. Като сега. Една Коледа по-късно... Когато всичко изглеждаше ледено и посипано с пепел, копнежът се завърна като нещо изгубено, дори и без да е било някога притежавано. Обичам.Да.Обичам. По дяволите. Дори само за миг. Само че година време понякога се оказва достатъчна, за да изпарява чувството още преди да бъде усетено напълно. Затова тази Коледа си пожелавам следващата да ми върне копнежа изцяло или да го унищожи в мен. Завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар