зашеметяване в кавички

взимаш ми дъха

палиш ми погледа
докосваш ме
с върха на пръстите си
настръхва ми кожата
мечтае за още...

а ти
гледаш доволно
и си мислиш
че си (ме) спечелил...

но скъпи, разбери
сърцето може да е страдало
и осакатявано
но сили за война 
винаги е имало
и ще се бори
докрай
за да не стане 
отново пленник
на фалшиви очи
измамни целувки
и любов на малки дози

 

какво ли? любов ли?

колко пъти се 

питах

какво ли се крие зад тези негови очи

...

проклета да съм

винаги съм искала да разбера

...

винаги

...

но той никога не изрече и дума

само гледаше

и палеше

огньове

вътре в мен

изгарящи ме

толкова надълбоко

че покой намирах 

само тогава

когато

го мразех

както никой друг досега

...

да... мразех го

до момента

в който не ме съживяваше като феникс от пепелта

...

с тези негови

демонични очи

...

които все ме унищожаваха и възкресяваха

обичаха и мразеха

вледеняваха и разтапяха

...

какво ли крие?

любов ли?

звучи ми малко

...