колко пъти се
питах
какво ли се крие зад тези негови очи
...
проклета да съм
винаги съм искала да разбера
...
винаги
...
но той никога не изрече и дума
само гледаше
и палеше
огньове
вътре в мен
изгарящи ме
толкова надълбоко
че покой намирах
само тогава
когато
го мразех
както никой друг досега
...
да... мразех го
до момента
в който не ме съживяваше като феникс от пепелта
...
с тези негови
демонични очи
...
които все ме унищожаваха и възкресяваха
обичаха и мразеха
вледеняваха и разтапяха
...
какво ли крие?
любов ли?
звучи ми малко
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар