Нямаш право!

Не! Нямаш право!
Да се шегуваш с мен,
за да възбуждаш 
всеки нерв от тялото ми.
Нямаш право да ме гледаш 
право в очите така
сякаш съм само твоя 
и ме притежаваш до
мозъка на костите ми.
Не! Нямаш право да ме
докосваш с върха на
пръстите си за секунди,
за да ме накараш да те
усещам часове наред след това.
Нямаш право да идваш и в съня ми,
след който съм толкова 
щастлива и уязвима.
Не! Нямаш право! Нямаш!
Но най-вече нямаш право
да ме целуваш сутрин рано
по челото и да изчезваш
така както капките роса се изпаряват
от листата на цветята
след ярките лъчи на изгрева.
Не! Нямаш право!
Да ми причиняваш всичко това,
когато ние с теб сме
толкова забранени
и невъзможни...