обещания

Днес (21.08.2016 г.) публично заявявам, че съм щастлива. И не защото така трябва. Или защото има причина за това. Не. Просто защото избирам да съм щастлива. Сега! Не искам повече да си казвам, абе знаеш ли Иветче, преди една година пак така мрънкаше като сега, ама беше щастлива. Или нищо, Иветче, потърпи, ще дойде твоето време и ще си щастлива. Стига!

Щастлива съм най-вече затова, че допуснах толкова много грешки. Допуснах хора твърде близо до мен и останах наранена. Други отблъснах аз, и нараних. И докато описвам всичко това усещам как времето изтича като морски пясък между пръстите ми. А се опитвам да го задържа. И с всички сили успявам. Остават малки песъчинки време, залепнали по измежду дланите и пръстите, които ми оставят надеждата, че все пак не съм изтървала моментите, които да ме правят щастлива. 

Затова избирам всеки момент да е щастие. И си обещавам:

Да целувам повече майка ми

Да се усмихвам повече на баща ми

Да науча поне три нови езика

Да стоя повече на слънце

Да прочета всички книги, които искам да прочета

Да слушам повече български фолклор

Да не поемам емоциите на другите

Да спра да се обвинявам за всичко

Да спра да слушам безсмислени съвети

Да направя някоя глупост като на 17

Да кажа, че обичам

Да отида в Белград

Да не приемам наивността си като недостатък

Да не напиша всичко, което си обещавам в главата

И най-вече обещавам, че ще направя всичко възможно да изпълня тези обещания преди да изтече срокът им на годност!