история за любовта

Как се разказва за любов, която няма начало нито край? Която започва и приключва в един и същи момент? Която е толкова дълга и толкова кратка, колкото трае един миг на срещнали се погледи?! Как се разказва? Как се описва? Как? Как се забравя? И как се припомня?

Една история за любовта, която иска да бъде написана и прочетена. И след това унищожена. Все едно не е била. Все едно не е съществувала. Тази любов не се забравя и не се преживява. Тя е в мен! Завинаги! Толкова дълбоко, че ако се намира в мозъка на костите ми, ще изглежда, че това е плитко.

Тази любов не може да бъде пресъздадена. Тя може да бъде усещана само и единствено между четири очи. Четири очи, които се взират едни в други без да виждат колко са жалки. Които се търсят и намират винаги, въпреки различните посоки, в които гледат. Четири очи, които се разделят всеки път, в който са се слели.

Тази любов не може да бъде разказана, защото напомня на дневник с празни страници. Тази история за любовта не може да бъде и изстрадана, защото не е боляла. Тя само е кървяла и е напомняла, че никога няма да бъде написана, а само ще бъде усещана между тези четири очи.Тази любов дори не изглежда изгубена, тъй като никога не е искала да бъде намерена. Защото тази любов никога няма да бъде изживяна. И защото тази история за любовта е създадена, за да бъде пазена завинаги в сърцето, което тупти само за нея.