... беше ли... или не беше...

Липсваш... Като че ли беше... Всъщност беше ли... Или не беше... 
Кой да знае?... Аз ли?...  Не... Ти знаеш... 
Ти нахлу в моя объркан свят... Завзе го... И изчезна... И знам, че не искаше...
А аз пък съвсем не знаех какво... Но след това... Разбрах... Какво означаваха... Всичките усмивки... Всичките въздишки... Всичките погледи... И всяко едно докосване... Тайно... И мигновено... Усещах... Как светът не се върти... Или се върти... За теб ли... Или...
Кой да знае?... Аз ли?... Не... Ти знаеш...
А сега очите си питам наплакаха ли се... Сърцето си питам изпразни ли се... Спомените си питам бледнеят ли... И ще се срещнем ли отново... Ще спре ли времето... Както когато тогава... Преди... (Липсваш)... Та тогава... Времето беше наше... Упс... Грешка... Мигът... 
А сега... Празнота... Крещяща... И ужасна... И липса...
Кой да знае?... Аз ли?... Не... Ти знаеш...
Или не знаеш... 

(със закъснение)

Когато мълчанието ми е толкова крещящо

Когато любовта ми е толкова скрита

Когато има на кого да я дам

А я давам на друг…

Когато съм толкова изгубена

Тогава внезапно бях намерена

Когато ми показа коя съм

Тогава си тръгна

Изгубих те…

Заради неизказаните думи

Заради скритото желание

Заради всичките усмивки

Които останаха в ума ми

Заради ината

Заради невярата

Заради изгубените надежди

Заради празните мечти

Заради многото липси

Заради предателствата

И най-вече

Заради това, че сме толкова

ЕДНАКВИ

…

А по Коледа стават чудеса

Да!

Но не за всички…

жарки вълнения, предвещаващи студени бури

Август все по-бързо се изнизва и завлича след себе си всички мечти, които не успя да (ми) сбъдне...

Но този месец

винаги си е такъв, а

пък аз никога не спрях да се надявам.

нито ред

целуваме се
а не пием вино

заедно

достатъчно е
за да не ти
посветя нито ред

Нямаш право!

Не! Нямаш право!
Да се шегуваш с мен,
за да възбуждаш 
всеки нерв от тялото ми.
Нямаш право да ме гледаш 
право в очите така
сякаш съм само твоя 
и ме притежаваш до
мозъка на костите ми.
Не! Нямаш право да ме
докосваш с върха на
пръстите си за секунди,
за да ме накараш да те
усещам часове наред след това.
Нямаш право да идваш и в съня ми,
след който съм толкова 
щастлива и уязвима.
Не! Нямаш право! Нямаш!
Но най-вече нямаш право
да ме целуваш сутрин рано
по челото и да изчезваш
така както капките роса се изпаряват
от листата на цветята
след ярките лъчи на изгрева.
Не! Нямаш право!
Да ми причиняваш всичко това,
когато ние с теб сме
толкова забранени
и невъзможни...

зашеметяване в кавички

взимаш ми дъха

палиш ми погледа
докосваш ме
с върха на пръстите си
настръхва ми кожата
мечтае за още...

а ти
гледаш доволно
и си мислиш
че си (ме) спечелил...

но скъпи, разбери
сърцето може да е страдало
и осакатявано
но сили за война 
винаги е имало
и ще се бори
докрай
за да не стане 
отново пленник
на фалшиви очи
измамни целувки
и любов на малки дози

 

какво ли? любов ли?

колко пъти се 

питах

какво ли се крие зад тези негови очи

...

проклета да съм

винаги съм искала да разбера

...

винаги

...

но той никога не изрече и дума

само гледаше

и палеше

огньове

вътре в мен

изгарящи ме

толкова надълбоко

че покой намирах 

само тогава

когато

го мразех

както никой друг досега

...

да... мразех го

до момента

в който не ме съживяваше като феникс от пепелта

...

с тези негови

демонични очи

...

които все ме унищожаваха и възкресяваха

обичаха и мразеха

вледеняваха и разтапяха

...

какво ли крие?

любов ли?

звучи ми малко

...

Кога?

А дали някога

ще обичам така,
както искам 
да обичам
...

уморих се
...

да съм толкова
замръзнала

на тези, за които плаках... някога преди

и ей така, изведнъж...

отваряш вратата на мрака
и намираш на прага 
пред себе си всички
за които плака
толкова много:
- 10-годишната отрова в кръвта ти
- 6-годишната тръпка в стомаха ти
- 2-годишната доза слънце в лицето ти

и ей така, изведнъж...

се чудиш
от ада ли
от рая ли 
пристигнаха
и защо 
се нуждаят
от теб 
повече
от въздуха 
в дробете си
сега
когато вече 
нямаш сълзи
за тях
за усмивки
да не
говорим 

и ей така, изведнъж...

питаш се 
само на ум
дали някога
някой от тях
се е интересувал
от какво се 
нуждаеш ти 
...
едва ли
едва ли
едва ли


и ей така, изведнъж...

усещаш
че дойде
време да
разберат
че единственото
което ти
е останало 
е желанието 
да бягаш 
колкото
се може
по-далеч
от тях
и да
...
обичаш
обичаш
обичаш
...
някой друг
който не е
толкова фалшив
колкото са те
всеки път
когато 
протягат ръце
да те прегръщат
....

толкова много власт, толкова

толкова те обичам

...
че започнах 
да те забравям

толкова те обичам
...
че спрях 
да те искам

толкова те обичам
...
че не разбрах 
коя съм

толкова те обичам
...
че не запомних 
и къде съм
...

по дяволите
толкова те обичам
...
че започнах 
да сънувам бъдещите ти любовници
и след време разбирам, че те са
в настоящето ти
...
изумително, нали
...
но това е просто защото
толкова те обичам...
...
и докато те стоят тук в настоящето
аз оставам там в миналото
където съм като забравен спомен, 
но въпреки това не и незапомнен
...
и все така внезапно ме връхлита мисълта за
твоето настояще и моето настояще -
едно и също време, две посоки и гордост
която няма да прости и на двама ни
...
не искам вече 
да поглеждам назад
но това не ми пречи
да те пазя надълбоко
където никой никога не ще те види
и не ще те оскверни
или най-малкото - унищожи
защото разбери
докато ти се показваш с новите си кукли
аз просто се наслаждавам тихо отстрани
и пия поредна чаша вино
заради това, че притежавам най-голямата
власт на света и тя е, че преди още
да ги срещнеш
аз съм ги избрала в съня си
наздраве!

 

безмислено утоляване

жаждата си е жажда

и толкова
...

колкото повече се опитваш
да я утолиш
толкова повече те завладява

цяла

цяла съм
...
 
с карамелени устни
и сърце 
туптящо от копнеж
...

истинска съм
...

отдавна не съм била така

януарски вечери

И в тези януарски вечери си мечтая за мъж,
който да ми суши косата, след като съм се изкъпала.
Който да ми пали цигара в тъмнината.
Който да ме посреща с чаша вино и спагети.
Който да ме вади от рая и да ме натиква в ада.
Който да ме гаси и разпалва само с поглед. 
Който да попива сълзите ми.
Който да целува усмивките ми.
Който да ми подарява жълти лалета.
Който да държи ръката ми, 
дори когато всички други са изчезнали.
И който не ми казва, че ме обича. 
А ми го доказва с хиляди прегръдки.
За лека нощ, добро утро и по средата на нощта.
Да.Този мъж съществува
и очаква да бъде намерен.
Точно в тези януарски вечери.

в страната на чудесата

beauty
is feeling happy with 
the beast 
in wonderland

don't be jealous