Коледни копнежи- изживяни и недоизживяни

Седейки на кръстопът между миналото, настоящето и бъдещето се чудя къде загубих копнежа на сърцето си? Дали не го забравих някъде между многото усмивки, които бяха за теб?! Или всичко ще се окаже поредната илюзия. Само в едно съм сигурна. И това са миговете, в които си връщам тези трепети. Като сега. Една Коледа по-късно... Когато всичко изглеждаше ледено и посипано с пепел, копнежът се завърна като нещо изгубено, дори и без да е било някога притежавано. Обичам.Да.Обичам. По дяволите. Дори само за миг. Само че година време понякога се оказва достатъчна, за да изпарява чувството още преди да бъде усетено напълно. Затова тази Коледа си пожелавам следващата да ми върне копнежа изцяло или да го унищожи в мен. Завинаги. 

по никое време

все още откривам
отпечатъци от целувки
по никое време

чудя се

понякога се питам
.....
срещнах ли те
или предстоиш
имах ли те
или те създадох
като капка отрова
между костите и клетките

и бяхме ли някога
или ще бъдем никога
и чудя се
ще дойдеш ли
преди да си
изхабя думите
и станеш ненужен
като есенно листо
изсъхнало
след жарките лъчи
на щастието
....
отворих
вратата
на сърцето ми
отново
....
влез
и заключи
след себе си
да не излезе
тупкането
на импулсите
и дишането
на страстите
....
много преди теб
пристъпиха прага
изпуснаха парата
прескочиха мига
и след тях остана
сухата празнота
на застоял въздух 
....

не съм добра в това

в края на краищата
се оказва
че сърцата от лед
се разтопяват
най-бързо
при появата

на момент
превърнал се
отдавна
в спомен 
пристигащ
в настоящето
запъхтян и
закъснял
за отмъщение
с единствената цел
да разтече всичко
което се е 
вледенявало години назад

....

помниш ли? помниш ли?
не забравяй....
аз разбрах

не съм добра в това

любов е

любов е
да дишам
мислейки за теб
любов е
да излизам в петък вечер
с разрошена коса и широк пуловер
и да те срещна 
в полунощ пред входа на къщата ми
любов е
да ми звъниш докато съм в банята
и си мечтая за теб
любов е
да се появяваш винаги
когато изглеждам най-зле
и да ме харесваш повече от всеки друг път
любов е
да те намирам винаги
когато ТИ ме търсиш
любов е 
да те обичам
когато ти ме обичаш

любов е...

кръвожадна

когато се чувствам
на пух и прах

когато надеждите ми
хвърчат като първи сняг
когато сърцето ми 
прилича на бучка лед
и съм изгубена
в собствения си свят

тогава си слагам
намордник

иначе 
може
да
те
ухапя

без заглавие

ВИНАГИ
аз и ти
...
никога
НИЕ

щом не успях да те обичам

ще те издера
и унищожа
ще те смажа
и размажа
ще те стъпча
и накажа
ще те късам
и ще те събирам

за да те разкъсвам пак
парче по парче
както ти мен

и ще те мразя
щом не успях
да те обичам

история за любовта

Как се разказва за любов, която няма начало нито край? Която започва и приключва в един и същи момент? Която е толкова дълга и толкова кратка, колкото трае един миг на срещнали се погледи?! Как се разказва? Как се описва? Как? Как се забравя? И как се припомня?

Една история за любовта, която иска да бъде написана и прочетена. И след това унищожена. Все едно не е била. Все едно не е съществувала. Тази любов не се забравя и не се преживява. Тя е в мен! Завинаги! Толкова дълбоко, че ако се намира в мозъка на костите ми, ще изглежда, че това е плитко.

Тази любов не може да бъде пресъздадена. Тя може да бъде усещана само и единствено между четири очи. Четири очи, които се взират едни в други без да виждат колко са жалки. Които се търсят и намират винаги, въпреки различните посоки, в които гледат. Четири очи, които се разделят всеки път, в който са се слели.

Тази любов не може да бъде разказана, защото напомня на дневник с празни страници. Тази история за любовта не може да бъде и изстрадана, защото не е боляла. Тя само е кървяла и е напомняла, че никога няма да бъде написана, а само ще бъде усещана между тези четири очи.Тази любов дори не изглежда изгубена, тъй като никога не е искала да бъде намерена. Защото тази любов никога няма да бъде изживяна. И защото тази история за любовта е създадена, за да бъде пазена завинаги в сърцето, което тупти само за нея.

Припомни ми

Казах му: 

- "Цялата съм лед. Замръзнала съм. Отвътре повече. Забравих се. И се изоставих. Студени са ми дори връхчетата на пръстите."

Гледах го с поглед, който крещеше: припомни ми, припомни ми.....

А той просто заповяда:

- "Сега затваряш очи и се оставяш в ръцете ми."

лабиринти

събличам си мислите
освобождавам ги
от себе си и не ги
контролирам 
само им заповядвам
да изпълняват
желания
твоите желания
които са и мои желания
после ги
рисуваме
с устни
правим лабиринти
и си търсим 
горещите точки
обичаме се
тровим се
и опитваме
да се унищожим
за да продължим

falling to pieces

разпадам сe
на парчета

тясно ми е

искам
да летя

пусни ме
на свобода

....
 
и не ме
търси

не топлиш

усещам те 
като
студена кръв
във вените

...
в мен си
но
не топлиш

любов

мирише на любов
навсякъде
усещам 

аз съм любов

посветенонадобротостарозло

всичко започва

за да свърши
при нас 
никога нищо
не започна
затова 
не може да приключи

Понякога

понякога
всички са срещу теб
или 
ти си срещу всички
....

нуждая се от 
спасителна жилетка
плюс лодка
далечна дестинация
.....

и теб

малките неща

липсват ми 
малките неща
като тези дреболии
да пушим заедно
и да имаме само една запалка
защото моята е някъде
между чаршафите

и ми липсва
да гледаме в една и съща точка
където намираме с очите си някой паяк
в някой прашен ъгъл 
да си плете паяжина
и да си правим аналогии 
как и ние с теб правим същото
само че в леглото

и ми липсва онази нервност в погледа ти
когато държа дистанционното
и гледам някое риалити шоу
докато ти не знаеш какъв е резултатът
на мача, в който играе любимия ти отбор

и ми липсва
аромата на твоя душ гел
защото моят е свършил 
и отново съм забравила да си купя

....
защото сега като си загубя запалката
трябва да я търся
и защото като видя паяк се страхувам
да не ме изяде
и защото сега риалити предаванията
са болезнено скучни
и защото винаги си имам душ гел
по дяволите
винаги

тръгнах с ветровете

 Оставих сияйните слънца
 и тръгнах с ветровете
 надявайки се в бурята
 да те открия...

Пиша си...

пиша си мислите
и се надявам
някой
да ме редактира съвсем скоро
иначе
ще си изгубя ума между редовете
точка

той... тя...

Той: "Ще се скараме. Усещам, много яко ще се скараме."
Тя: "Ние вече се караме."
Той: "Не. Възбудена си в момента и се дразниш."
Тя: "Ще правя каквото си искам."
Той: "Чакай ме утре."
Тя: "Мразя те!"
Той: "Обичам те!"

истината за теб и мен

Жалко. Много жалко, че не стана. Но животът продължава. Клиширана фраза. Знам. Но точно в тази фраза се намира най-голямата истина. Истината, от която боли. Въпреки това предпочитам да открия точно тази истина сама, а не някой да ми я натика в лицето. В кожата. В молекулите. В атомите. Не. Аз ще си я открия вътре мен и ще я изхвърля. Предпочитам така. Не искам да остава в мен. Прекалено ще ми тежи. Прекалено ще боли. Подарявам я на вятъра. Да я прави каквото иска. Да я носи, където пожелае. Но да е далеч от мен. И каква е тази истина? Разбира се истината за теб и мен… Че няма да ни има… Че няма да …. Дори не знам как да завърша. Може би … с „все тая”… Истината да си хвърчи, не искам да я мисля…. 
Имам си нова приятелка- надеждата… 
И тази надежда възбужда нови светове. И нови мечти. И нови рани. 
И нови истини... Точка.

обичам да обичам

обичам да обичам

само теб

сутрин на изгрев
и на залез слънце пак
и през останалото време
когато не сме заедно
или всъщност сме
докато чакаме 
да стане вечер
и да си зашием кожите
и после да ги късаме
и да ни боли
но все пак това ни прави
аз и ти

наистина 
обичам да обичам 
само теб

и никой друг
и ставам прашна
защото
ще е някой ден

summer memories

губя се и се намирам в
спомени от лятото
където ти не беше

въпреки че
тогава

и липсваше
и късаше
и раняваше
и лекуваше
и болеше
и плачеше
и се смееше

вътре в мен

но въпреки това
тогава

аз реших да бъда
щастлива 
там
на брега на морето
гледайки
чайки
и гларуси
и влюбени
и самотни

....

и в тези спомени от лятото
сега разбирам, че

намерих надежда
намерих смисъл
намерих тръпка

....

която не е свързана с теб
защото се оказа, че ти не беше

главният герой
на моята морска приказка

.....

и знаеш ли защо
защото само морето
умее да лекува раните
по един единствен начин
като слага 
колкото се може
повече
сол
в тях

просто е

бяга ми се
с ветровете
накъде далеч
просто е
сега е мой ред 
да ме
няма

Достатъчно!

когато не умееш да

ми даваш

ДОСТАТЪЧНО

не очаквай
че бих могла да ти подаря нещо повече от

"ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ"

и ако обичаш
не се връщай

......

разкаянията ми действат... убийствено

......ДОСАДНИ!

Why am I still waiting?

Една песен
в която
се чете
повече
отколкото
мога
да обясня
не по принцип
а точно
тази сутрин

само с теб….

бленувам да гледам залезите с теб
само с теб….

където ще съм аз
както обичам да съм
където ще си ти
какъвто обичам да си
където ще сме НИЕ...
каквито никога не сме били
дори и в най-смелите мечти
далеч от погледи и нрави
които никога не биха ни разбрали
където всичко е така вълшебно и прекрасно
че да вярваш в

това е някакси опасно

където има само залези
и вино
и ти
и аз
и ние
и звездите
....


бленувам да гледам залезите с теб
само с теб….

И не искам да спирам да го правя

За да има пристигане
Трябва да има заминаване
За да има долитене
Трябва да има отлитане
За да има акостиране
Трябва да има отплаване
За да те изгубя
Първо трябва да те намеря
И трябва ли
Да те обичам първо
За да те намразя
И можеш ли да липсваш
След като не си бил
И мога ли да се нуждая от теб
Без да знам защо
И за да не те искам повече
Трябва ли да съм те искала много преди това
А аз {не мога да спра да} те искам….

{{{И не искам да спирам да го правя}}}

Wake me up when summer 2014 begins!

Свивам се в пашкул.
Правя си мечти.
И чакам…
Следващото лято…
Да ми донесе всичко това,
На което не успях да се (пре)наситя сега.
Wake me up when summer 2014 begins!

С вкус на лимон

Аз съм бонбон
С вкус на лимон
Сдъвчи ме
Или ме изплюй
Да видя страхлив ли си
Или си смел
Заслужаваш ли си
Или не
Нека разбера на колко кисело можеш да издържиш
Нека видя колко дълго можеш да гърчиш муцуна
И желаеш ли да го изплюеш този бонбон
И ще го изтърпиш ли в устата си
Или ще го глътнеш цял преди да си го опитал
Но да знаеш няма да се отървеш от вкуса му

Защото ти ме направи такава
Да бъда
Кисел бонбон
С вкус на лимон

Трудно е!

Търся те
И те намирам
Само и единствено
В редовете, на които пиша за теб
А реалността безмилостна е
Защото там те няма

И знам, че ще сме заедно
Може би в друг живот
С други тела
Но душите ще са същите
И тогава ще съм цяла
Повече от всякога
И жива повече от живота
И красива повече от красотата
И влюбена повече
От това, което
Любовта може да даде

И да чакам 
Уча се
Но трудно е

Искам...

Искам да си допирът на кожата ми
Искам да си лигавото в устните ми
Искам да си топлината във вените ми
И искрите в погледа ми
Както и червенината зад ухото ми
И рошавото в косите ми
И бримката на чорапа ми
И черното на дантелите ми

Затова 
Ако някога четеш точно тези редове

Искам да знаеш, 
Че е важно да бъдем с теб
Някъде далеч
И там
Под звездите обречени
И съблечени
Нека сме повече от страстни
Само аз и ти